Новият млад хит на поезията

На 27.07. в Кафе клуб ,,Читалнята“  клуб „Кореспондент“ проведе интервю с младия хит на Пазарджишка област –  Мариана Бурова.

Аз, Алекс, и Миро зададохме въпроси, от отговорите на които искахме да разберем за личността и творчеството на Мариана Бурова.

Първият ми въпрос към Вас е: Можете ли да ни кажете за себе си, за изминалите ученически години, за радостите и разочарованията от детството?

– Винаги съм била много ученолюбива ученичка, отлична ученичка, защото си обичам българския език и литературата, но и по другите предмети също винаги съм се стремяла да имам пълноценна подготовка. За мен това е важно. Аз съм много общителен човек, имах много приятели в училище. С учителите и със съучениците си винаги съм разговаряла. Имам много топли спомени от училище и всичко това ще ми липсва, макар че сега предстоят други интересни и вълнуващи неща. Мога смело да кажа, че училището си ми остава дълбоко в сърцето, и че си прекарах едни много пълноценни ученически години.

– Как виждате бъдещето си, след като завършихте 12-и клас?

– Първата ми цел е да завърша българска филология, вече се записах, и след това – в учителското поприще. Това е най-голямата ми мечта – да бъда учителка. Също така имам мечта – да си отворя частна школа, в която да давам уроци по български език и литература.  Пожелавам си много стихосбирки, които да се разпространяват сред повече хора, така че повече хора да могат да се докоснат до посланията, което искам да предам чрез поезията.

– Вашата стихосбирка е със заглавие „Не е ли такъв животът?…“ и  какво имате предвид със заглавието?

– Значи основно, това е въпросът, който целя, всеки един читател, прочитайки стихотворенията, да даде свой собствен отговор – такъв ли е, или не е такъв животът. Аз съм го писала от песимистична гледна точка, защото така съм се почувствала, но всеки може да го интерпретира, както пожелае.

– Добър вечер, аз съм Мирослав. Имам три кратки въпроса към Вас. Защо пишете толкова негативни стихотворения?

– Пиша само това, което усещам, че искам да пиша. Не се насилвам да пиша негативни или позитивни стихотворения, макар че съм го правила в един определен период, но разбрах, че това е грешка. Просто думите сами се изливат на листа, както вече споменах, и не мога да си обясня защо се получава така. Явно моите емоции са по-дълбоки и чувствайки се по този начин, единственото, което мога да направя, е да го напиша така, за да бъде максимално истинско и максимално автентично.

– Вторият ми въпрос е: Имате ли любимо стихотворение?

– Може би любимото ми стихотворение е „Разпятие“ на Христо Смирненски, понеже ми е любим поет?

– И третият ми въпрос е: Ще издавате ли други книги в бъдеще?

– Освен новата стихосбирка „Сърдечна недостатъчност“, която всеки момент ще излезе от печат,  другата ми идея е да издам стихосбирка с любовна лирика. Но това е още много прясна идея, необмислена, но да, имам такава замисли.

– Благодарим за интервюто и Ви пожелаваме успехи в бъдещите начинания.