Интервю с Лалка Петрова

Лалка Петрова и нейната невероятна стихосбирка

– Ние сме от клуб „Кореспондент”. Искаме да Ви вземем интервю по повод издаването на вашата първа книга „ По моята пътека в гората“. Казвам се Божидара и първият ми въпрос към Вас е – бихте ли разказали повече за вашето детство?

– Родена съм в град Велинград , израснала съм в град Ракитово, където са ме отгледали моята баба и моят дядо. Завършила съм образованието си в град Ракитово. Имах едно прекрасно детство и получих много любов от хората, които са ме отгледали. Общо взето за детството – много игри, много лудории, много кръжоци, много занимания – прекрасно детство имах.

– Моят втори въпрос е – кое Ви вдъхнови при създаването на вашите стихотворения.

– В човешкия живот има и радост, има и болка, понякога – тъга, понякога душата ти се извисява високо и не е необходимо да има нещо, което да те стимулира да  пишеш. Всичко в моите стихове е много спонтанно и в стихосбирката ми ще прочетете и за тъгата, и за радостта – всяко нещо е мое вдъхновение.

– Аз съм Изабел и моят първи въпрос е: имате ли любими стихотворения?

– Не мога да кажа, че имам любимо стихотворение, с изключение само на едничко, което сега ще ви кажа. Не помня наизуст никое друго. Това стихотворение, което сега ще Ви рецитирам е много кратичко и е посветено на моя съпруг, защото беше написано в момент, в който аз хем бях ядосана, хем бях радостна, че той е спътникът в  живота ми. И стихотворението се казва „Глухарче”:

Глухарче мое, докога

на нежната ми страст гласът

в ушенцата ти малки ще заглъхва?

 

Не ме ядосвай,

Защото разсърдя ли се,

Просто ще те духна!

 

Това е стихотворението, което мога да рецитирам наизуст.

– Вторият ми въпрос е – бихте ли променили нещо у хората, след като прочетат вашите стихотворения?

– Аз много се надявам някои хора да открият и себе си, и моите стихове да бъдат стимул за тях, за да гледат по-позитивно на живота, да следват знаците, които  получаваме в живота и да живеят този живот с лекота и добрина.

– Здравйте, аз съм Георги. Моят първи въпрос е: Кой е вашият най-труден момент в живота?

– Имала съм много трудни моменти в. Съумяла съм да ги надскоча и да взема много поуки за себе си, и да продължа напред.

– Правите ли планове за нова книга?

– Тя вече се пише. Имам 10-15 стихотворения, които не са намерили място в тази книга и се надявам, че до 2-3 години ще има нова стихосбирка.

– Благодарим Ви, че ни оказахте честта да ни дадете това интервю. До нови срещи!

 

Клуб „Кореспондент”