Стойна Стоянова „Всичко е миг“
Представянето на първата стихосбирка „Всичко е миг“ на Стойна Стоянова, член на литературен клуб „Никола Вапцаров“ към НЧ „Отец Паисий – 1893“, се превърна в специален и незабравим миг от творческата история на велинградските поети. Невероятно е как един кратък отрязък от време побра толкова емоции, стихове и дълбоко изстрадани истини.
Събитието започна с класа и класика – под ръцете на пианистката Стоянка Енчева звучеше музика – лек и храна за душата, а ариите в изпълнение на Севдалина Комитска, дъщеря на поетесата, бяха прекрасни. Стиховете, представени от ученици и от самата поетеса, омагьосаха публиката с непосредствената си искреност, дълбочина и лиричност. Литературна критика за стихосбирката представи Александър Кочев – председател на литературен клуб „Никола Вапцаров“ към читалището. Топлите думи от приятели, местни поети и журналисти придадоха интимност на атмосферата, както и усещането за споделеност, мистично сродяване в и чрез словото, общуване… В заключителната част на поетичната вечер като неочаквана и безкрайно приятна изненада се включи и частица фолклорно творчество в изпълнение на другата дъщеря на Стойна Стоянова. Гергана Комитска впечатли гостите на литературната среща с вокални качества и безспорен талант. С настойчиви аплодисменти публиката заяви своя реверанс към творчеството на поетесата, а под съпровода на звуците на гайда момичетата изпълниха за финал едни от най-красивите родопски песни.
От началото да самия край вълнуващата атмосфера удържаше в сърцата на аудиторията чувството за изключителността на събитието, чувството за този миг, който ще остане вечен в историята на велинградската поезия.
Помни ме
Помни ме! – не мен, а дъха на косите ми,
които искрят самодивски сред тъмното.
Помни ги! Помни ме! – не мен, не чертите ми,
а шепот на устни додето разсъмне.
Дано ме запомниш – не мен, а душата ми,
която в безброй светове те открива,
нали е отдавнашна твоя позната –
тя с тебе осъмва и с тебе заспива.
Помни ме!
Стойна Стоянова
