Среща-разговор по повод 121 години от убийството на Алеко
Любопитна инициатива на читалище „Отец Паисий – 1893“ и литературен клуб „Никола Вапцаров“ бе срещата с гост-лектора Гавраил Панчев – автор на тритомна биография на Алеко Константинов. Събитието се осъществи благодарение на Сдружение за Модерна култура, чиято организационна и финансова подкрепа направи възможен този вълнуващ разговор да достигне до широка аудитория в лицето на учениците и учителите от ПГИТ „Алеко Константинов“.
Разговорът беше многопластов, въвличащ не само образа на Алеко и поразителната случайност на рекуширалия в тялото му куршум, но и пълната клишираност в празничността, с която се почитат националните герои, ролята на езика в „създаването на истината“ и практиката да се ползва моралния авторитет на непроверени факти. Тази „изобретена“ очевидност на биографичния живот на личността задава едно повърхностно и стереотипно познание, белязано от интересите на властовия елит и от дълбоките следи на интелектуалната недостатъчност.
Читалищният екип благодари на гост-лектора Гавраил Панчев и на всички участници в проведената среща-разговор, която осветли проблеми и постави въпроси, действително заслужаващи вниманието на обществеността.
Тритомната биография на Алеко Константинов от Гавраил Панчев се опитва да запълни научната и културна празнота в Алекознанието, тъй като последната биография на Щастливеца с автор проф. д-р Ал. Ничев е от 1964 г.
В тритомната биография Гавраил Панчев представя обемни потвърждения за широката правна и научна дейност на Щастливеца като отделя специално внимание на участието му във възлови съдебни процеси и специално на хабилитационния му труд: “Правото за помилване по повод на новия наказателен закон”.
В науката и обществената култура на България е утвърдено едностранчивото разбиране за Алеко Константинов като турист, който естетизира природните красоти на българската страна.
Биографията на Алеко Константинов представя за пръв път в историята и теорията на Алекознанието моралната концепция на Щастливеца за смисъла и ролята на Планината, респ. Природата в българския културен живот.
Биографията се опитва да изгради нова научна и културна концепция върху Иваница Граматиков, изграден в текста на Алековата книга като морален и политически опонент на бай Ганю.
Книгата за пръв път в историята на Алекознанието отделя специално внимание на Алеко Константинов като създател и участник в редица граждански сдружения.
Биографията също така представя новооткрити текстове на А. Константинов, които досега не са включвани в събраните съчинения на Щастливеца.