Основаването на читалището

     Из спомените на Мойсей Праматаров

     „ ….В Предосвобожденската епоха, в епохата на нашето национално възраждане и освобождението ни от турско робство, читалищата играеха великолепната роля на спойка и лост за издигане на народното ни самосъзнание., като ни посочиха светлия идеал на свободата и пътя за постигането й. Тогава в нашата земя , наред с училищата бяха извикани на живот и читалищата – 131 на брой. В тях закипя живот, изпълнен с величави борби за духовно и политическо освобождение.

     След Освобождението ни народът и интелигенцията отдават вниманието си в уредбата на новоосвободената държава. Читалищата остават в сянка. Залиняват. От 131 остават едва 47 с едва усещан пулс. Това трае до 1887г., от която се започва нов подем. В жилите им започва да тече нова кръв и до 1890г. се основават нови 44 читалища. До 1900 година изникват други 205, между които е и нашето читалище.

     Изниква въпросът защо читалището се основава в Лъджене? Лъджене не бе някое голямо селище. По численост на населението си и по външния си вид то заемаше четвърто място в коритото след Чепино, Каменица и Ракитово.

     То обаче е притегателен център за мнозина от вътрешността на България. Расте с необикновено бърз темп. Защо? Где лежи магнетическото му притегляне?

     Още след Освобождението ни Лъджене се очертава, като място с перспективи, с богати възможности за бързо и сигурно развитие в благоустройствено и поминъчно отношение. То заема средно положение в западната част на Чепинската котловина между двете по-големи села Каменица и Чепино-баня.

     Така се породиха ханове, хотели, кафенета, гостилници и други необходими заведения и занаятчийски предприятия. Нуждата бе наложила на държавата да открие митница, да издигне казарма за гранични войници. Лъдженската община е имала щастливата идея да се снабди твърде рано с регулационен план изработен от инженер Лупос. Докато много от градовете в страната не притежаваха планове за своето благоустрояване, Лъджене растеше планово.

     Лъджене е щедро надарено с природни богатства и красоти, които улесняват живота на човека и го правят по-весел и радостен.

     ……………………………………………………………………

     Ето всичко това подкупва, свързва душата на човека с невидими нишки и мнозина от докосналите се веднъж до Лъджене, свързват съдбата си с него. Така то бързо расте, благоустроява се, напредва по стопанска и културно-просветна линия. Значението му на летовище се издига все повече и повече- до степен на първокласен курорт.

     Още от много рано жителите усещат потребност от едно средище, общо огнище,което да осветлява живота не само на Лъджене, а и на всички села в Чепинската долина. Идеята добива плът и кръв на 14 ноември 1893 година. На тая дата се приема устав , писан саморъчно от 23 души, жители на  Лъджене, Каменица,Чепино-баня и Пещера, с който се даде живот на читалище с наименование „Чепино”. ……….”