За читалищната сграда

Из спомените на Мойсей Праматаров

       “… От 1904 до 1930 година читалището няма свой дом, гдето да заседнат здраво, трайно и удобно неговата библиотека, читалня и театрален салон. Те са под чужди и разделни покриви. Читалището и библиотеката се местят 7 пъти, а театралният салон- 5 пъти.Бездомничеството играе ролята на студен душ в читалищния салон.

       Така Общото читалищно събрание на 9.01.1905 г., като разисква по тоя въпрос , взима решение да построи читалищен дом и избира строителен комитет от 15 човека…………….

       Тоя комитет на съвместно заседание с настоятелството се разпределя на четири секции със специални водачи по постройката, както следва :

Първа секция : Да се погрижи за място, план, поемни условия и сметки на сградата

Втора секция : Доставка на дървен материал

Трета секция : Доставка на камъни , вар, тухли и прочее

Четвърта секция : Набиране нужните средства…”

        Години наред читалищното настоятелство работи по въпроса за намиране на подходящо място, за построяване на читалищната сграда. Общинският съвет и родолюбиви жители на града предлагат такива , но в една или друга степен те не са достатъчно подходящи или като площ или като местоположение. Мненията се разделят.До единодушно решение така и не се стига. Докато през 1928 година се случва следното :

„ ….. Лъдженският общински съвет в минута на просветление пристъпва към изпълнение на един свещен културен и граждански дълг: решава да извърши голямо дело, да издигне фар на светлината – читалищен дом. С небивала радост се посреща писмо­ номер 1286 от 18 май 1928г, което носи възхитителната  вест за решението на общинския съвет с покана и читалището да се присъедини към светлия почин със своя фонд от 300 000 лева Решението на общинския съвет бе цяло събитие за читалищния живот и битието на селището.

       И ето , мечтата става видима и осезаема реалност, добива тухлена и каменна снага, всеки ден расте, извишава се пред радостните погледи на гражданството, под ръководството на автора на плана – архитект Атанасов, бдящ над постройката , като майка над рожбата си.

      В края на 1930 г. сградата се издига стройна, величествена. Отсега читалището има свой дом ! Престава нерадостното скитничество под чужди стрехи, неудобни, строени за други цели.

       В тия своя дом , за голяма своя радост, читалището и гражданството тържествено посрещат новата 1931 година……”